Кученцето ви идва днес! Вече всичко е подготвено – има си креватче, купички, повод, четки, шампоани, играчки… Вълнението е огромно, но не само за вас. Едно мъничко същество, живяло само два месеца и само на едно място, ще извърши подвиг: ще се откъсне от майка си, за да се премести в непознат дом с ново семейство.
Ден 1 – бебето идва в новия дом
Опитайте се да не претоварвате малкото кученце с емоции и случки. Достатъчно е, че пристига на непознато място сред нови хора – позволете му да разгледа обстановката и да опознае новите си приятели на собствено темпо.
Просто седнете спокойно на пода и го наблюдавайте. Нека само се приближи до вас, няма нужда да го викате, дърпате или заигравате особено. Говорете му със спокоен глас, наричайте го с името му, почерпете го с нещо мъничко и апетитно.
Дайте му дневната дажба от ръката си в рамките на деня, това ще му помогне да се свърже с вас. Храната трябва да е същата, която е яло досега и е добре да не се сменя през първия месец на новото място.
В този ден задачата ви е да избегнете превъзбудата и всички вкъщи да бъдат достатъчно внимателни и спокойни с новия член на семейството. Нека остане на земята, сядайте до леглото му и се гушкайте там. Звучи неважно, но в първите дни най-често се случва бебета да бъдат настъпени, ритнати или изпуснати.
Първата нощ винаги е трудна. Поиграйте си преди лягане, а след това направете едно късно хранене. Постелете одеялцето му от вкъщи в леглото. Когато става и скрибуца тъжно, го връщайте с малко поощрение и пълно спокойствие да си легне. За мен е най-удачно да сложа леглото на бебето до леглото си, така най-тихо и без да ставам успявам да му обясня, че е време за сън и всичко е наред.
Първите 7 дни с новото бебе
Кученцето ви постепенно набира смелост и разгръща характера си. Започнете да го викате спокойно от близко разстояние и да го награждавате с лакомство, когато дойде. В тези дни бебето ще се научи да разпознава името си и отделните членове на домакинството.
Гласът за повикване и похвали трябва да е весел, с леко писклива интонация. Можете да въведете някакъв цъкащ звук за повикване, за да не се бърка с командата „Ела!“, която ще отработите по-късно. Не използвайте името на кучето, за да го повикате, а за да привлечете вниманието му.
Максимата е: „правете с кутрето само това, което ще искате да правите и след 10 години.“
Ако не искате да спи в леглото ви – не го качвайте, макар че пуделите искрено вярват (и аз съм съгласна с тях), че заслужават едно ъгълче от леглото ви.
Ако имате двор – отсега извеждайте мъничето навън всеки път, когато се събуди, нахрани и наиграе (ако използвате пелена – пренасяйте го на нея). Стойте спокойно, докато души наоколо и го хвалете много (с писукане и наградки) за добре свършена работа. С постоянство можете да постигнете много бързи резултати.
Най-важните навици се утвърждават преди кученцата да навършат 14-16 седмици. Използвайте това време, за да установите дух на спокойствие и доверие между вас. Вие сте водачът и вашият тон и отношение ще определят емоционалното състояние на мъничето – бъдете уверени и справедливи, радвайте му се и го награждавайте щедро, когато се справя и вашето кутре ще процъфтява.
Сега, и поне до навършване на третия месец е добре да запазите 3-4 хранения на ден (а с по-слабите и енергични пудели и до навършване на 4-5 месеца). Не забравяйте да давате добавките. Съобразявайте наградите с дневната дажба, но не се фиксирайте в примерния грамаж на опаковките. На тази възраст трудно ще го прехраните, съобразете се с личните му нужди.
Започнете да го решете по малко всеки ден – без скубане и караници. Когато кученцето е утихнало – докосвайте лапичките, пръстчетата му, проверявайте му ушите. Дръжте четка до дивана, за да използвате тихите мигове и да утвърдите ресането като любимо занимание. Ще се решете и къпете цял живот – добрата рутина започва на този етап с търпение и спокойствие.
Седмици 2 – 4 в новия дом
Първите бани вкъщи (а и при грумъра) трябва да са едно щастливо дело, опитайте се да не се напрягате и бъдете готови да се поизмокрите. Пригответе си всичко необходимо предварително, раздавайте хапки, говорете с добър глас. След изкъпването гушнете кутрето, добре увито в кърпи, за 10-тина минути преди да започнете да го сушите. За първите сешоари ще ви е удобно да имате помощник, който да го държи и поощрява. Използвайте хладка струя и намалете мощността за главата и ушите.
Към този момент кученцето ви вече се чувства у дома си. Това означава, че трябва да следите за опасни пакости. Не му давайте да гризе, дърпа, дъвче нищо, което не е негова играчка. Щом вземе нещо забранено – го отнемайте с мека корекция и му предлагайте нещо разрешено.
Ако хапе ръцете ви твърде силно – казвайте ясно „ай!“ и веднага включвайте играчка за хапане в играта. Хапането е нормално поведение за кутрето, кученцата са като бебетата – изследват света като го лапат. Не се сърдете и бъдете бдителни, защото могат да изгълтат опасни неща поразително бързо.
За корекция на нежелано поведение ще ви е достатъчно едно силно и рязко „п-ш-ш-ш-т!“, то вече ще го знае от вкъщи. Старайте се, възпитавайки, да не плашите кучето. Винаги използвайте най-леката корекция, която работи. Забравете за крещене, плашене, набутване на муцунката в локвичката, вдигане за кожата на врата, пляскане с вестник – всичко това само ще отложи желаното поведение и ще влоши връзката между вас.
Понякога са ми се смели за това, че обяснявам на кучетата всичко, което правим. Разбира се, не го правя, защото искам да обсъдим защо им чистя ушите или с какъв шампоан ги къпя. Правя го, за да им помогна да се синхронизират с мен в тревожната ситуация, да черпят от моята увереност и обич. Говорете на дребосъчето. Макар да не разбира думите ви, то ви слуша със сърцето си.
Бъдете постоянни в обучението, но позволете на кученцето да прави грешки. То е твърде малко, за да изпълнява команди (макар, че ще ви изненада!). Целта в този период е да се изгради доверие и добра комуникация. Не пестете похвали за нищо – обяснете му какво обичате, то иска да постъпва така, както на вас ви харесва, само трябва да ви разбере.
Не бързайте да променяте рутината на хранене. На този етап има достатъчно нови стимули и промени.
След 30-тия ден у дома
Сега вече бихте могли да преминете плавно към новия вид храна и да намалите броя на храненията.
Започнете да отработвате оставането на бебето само. В началото – за много кратко и непременно с някаква интересна играчка за дъвкане или близане. Оставяйте мъничето в друга стая (или излизайте вие) и се връщайте без силна емоция. Научете го да свързва процеса с нещо приятно и да не се плаши от вашето отсъствие. Използвайте конг с фъстъчено масло, подложка за близане, замразено лакомство или голяма, невъзможна за разгризване телешка кост.
Към този момент би трябвало вече да сте посетили грумър за първа прическа, а после и ветеринарен лекар за поливалентна ваксина. Не пропускайте да нанасяте всички ваксинации и обезпаразитявания в паспорта. В България е задължителна само ежегодната ваксинация срещу бяс.
Наближава времето, когато ще можете да излизате на разходки сред други кучета. Ранната социализация е от жизнено-важно значение. Докато изчаквате да отмине карентния срок на ваксината можете да срещате мъничето с добро и спокойно куче на приятели.
Важно е първите му преживявания с непознатия свят да са положителни. Колкото повече добри и разнообразни впечатления има кученцето на тази възраст, толкова по-спокойно, уверено и в крайна сметка – щастливо, ще бъде когато порасне.
Това простичко упътване е написано за новите стопани на нашите бебчета от Murfin poodles. Надявам се да е от полза и на други хора, които се срещат с кучешката любов за първи път.
Публикувала съм и препоръките ни за това какви неща да приготвим за идването на новото кученце – легълце, купички, играчки и т.н.
На снимките са прекрасните Антонио и Рем – Murfin Private Emotion, син на моята Пипи.
Винаги можете да ми пишете или звъннете, ако ви трябва помощ. И – честито! Взели сте едно от най-добрите решения в живота си. На добър час и много щастливи години с новия ви приятел пожелавам.
Стела Райчева